ПРОЕКТ „ЧОВЕШКИ И КУЛТУРНИ ПРАВА“ (2011г.)

От 8 до 13 юли 2011г. Правната Клиника за бежанци и имигранти участва в международен семинар на тема културни и човешки права, организиран от Международния институт за човешки права и мир в град Кан, Франция. Проектът бе финансиран по програма „Младежта в действие” на Европейската комисия и Клиниката беше поканена да участва поради нейния значителен принос в областта на човешките права и застъпничеството. Конференцията събра участници от няколко страни членки на Европейския съюз – Германия, Франция, Италия, Малта, Гърция, Румъния, България. Крайната цел, която проектът постави на участниците, беше изготвянето на конкретни предложения за това как културните права на хората, и най-вече на малцинствените групи, могат да бъдат по-добре спазвани на световно ниво. Предложенията бяха по-късно представени пред местното правителство в кметството на град Кан и бяха високо оценени. Българските участници бяха разделени между различни мултинационални екипи и имаха водеща роля в групите, към които принадлежаха.

Отборът на Правната Клиника за бежанци и имигранти беше напътстван от лидер на екипа и се състоя от шестима студенти, които взеха активно участие във всички дискусии, ръководени от представители на ЮНЕСКО, специалисти по Международно публично право и самите организатори. За краткото време, през което българският отбор беше в Кан, всички успяха да изградят добри приятелства и професионални партнъорства с останалите участници с перспектива за бъдещи проекти в областта на човешките права.
По-долу публикуваме лични впечатления от международния семинар в Кан на нашите студенти:

„Кан. Едно малко градче в северозападна Франция, лъхащо на история и галено от бриза на атлантика, бе домакин на едно малко, но важно събитие. Там бе обсъждан въпросът за това до къде могат да се простират културните практики на народите, създали ги незнайно кога. Можем ли в името на културните традиции да пренабрегнем хуманността и толерантността? Можем ли днес да продължаваме да спазваме традиции, определяни като обичайни и иманентно присъщи за даден етнос, въпреки колизията им с основни човешки права. Тази колизия днес е явление, особено силно. Тя е явление, с което моралът и етиката нямат сили да се справят и именно, поради което е необходимо да се намеси правото. Защото традициите и религиите са създадени от хората. И хората са тези, които могат да ги променят, а правото е най-подходящият инструмент за това… В това северно градче, което само по име прилича на една южна перла една група европейски младежи хвърлиха дърва във фурната на Просвещението. А като изпекоха хляба потвърдиха:

,,Човешките права са границата на културните обичаи. Никой не може да наруши човешко право под предтекст, че спазването му противоречи на културата му.’’”

Александър Иванов

„За мен беше изключително вълнуващо преживяване да бъда част от подобен обмен. Безспорно прекрасна възможност да науча повече за културните права. Темите на дискусиите бяха интересни и те караха да продължаваш да размисляваш над тях, дори и след като приключат. Работата в групи позволява да чуеш различни гледни точки, но и да се научиш да представяш своята позиция. Писането на предложения е една отговорна задача и ме накара да осъзная ролята на гражданското общество.

Щастлива съм, че имаше участници от толкова различни държави, част от които мои колеги. Но най-ценното нещо, което остава от подобен обмен, е истинският досег с различните култури – зад лекциите и работата в групи –  пеенето на песни на немски, танцуването на хоро, гледането на прекрасните фойерверки от малтийските празници, френските сладки, румънска музика ,малко сертаке и италиански склуптури. И всичко това на фона на замъците и катедралите на вълшебна Франция…” – Деница Георгиева

„Участниците на семинара не бяхме еднородна група. Сред нас имаше бъдещи юристи, синдикални дейци, художници, социални работници, застъпници за правата на малцинствата. Идвахме от различни краища на Европа. Онова, което ни свързваше, беше желанието да променим собствените си общества, като ги направим отзивчиви към проблемите на по-малко облагодетелстваните им членове. Всеки имаше какво да разкаже за проблемите и успехите в своята област и всеки успя да сподели идеите си за по-добро бъдеще. През време на семинара ни посетиха няколко великолепни лектори, но мисля, че научихме най-много опознавайки различията си и споделяйки идеите си.” Димитър Гочев

„Това беше първото ми пътуване по проект, свързан с темата за човешките права и за мен беше прекрасно изживяване. Научих повече отколкото очаквах, запознах се с толкова много хора от различни страни, с които ни обединяваше стремежът към обогатяване на знанията ни за изконните човешки права, които ни принадлежат, и които никой не е в състояние да отнеме. Най-интересната дейност за мен беше участието на всички в разискването на един от казусите. Това беше един нов начин  да опознаеш човека срещу теб и да видиш неговата гледна точка. Освен нови знания, проектът ми даде и повече увереност, общуването с нови хора ме научи на повече толерантност, подобрих начина си на работа в екип. Презентацията, която изготвихме беше финалният етап, в който взех участие и без съмнение беше най-добрият завършек на цялото изживяванe.”Таня Цветкова


%d bloggers like this: