Случаят М. – от Афганистан

20/11/2009 at 12:20

М. е роден през 1973г. Произхожда от заможно и образовано семейство. Баща му е завършил висшето си образование в Москва, след което работи в научен институт в Кабул и е преподавател по персийска литература. През 1989 г. М. постъпва в Кабулския политехнически институт и през 1994 г. успешно завършва висшето си образование в Хидротехническия департамент на Факултета по строителство с образователно-квалификационна степен магистър.

През 1989 г. М. става член на Народната демократическа партия на Афганистан (комунистическата партия), където членува и неговият баща. Занимава се и с бойни изкуства; практикува стила Кунг Фу То’а, свързан със специфична философия за живота – цели се постигане на хармония между духа и тялото благодарение на 73000 различни техники и комбинации.

През 1992 г. руските войски напускат Афганистан и на власт в страната идват муджахидините – основните организатори на съпротивата срещу руската окупация и НДПА в периода 1979-1992 г. Цялото семейство на М. е подложено на системен тормоз заради членството в Комунистическата партия. Муджахидините разрушават института, където работи бащата на М., и подлагат на тормоз голяма част от интелектуалците, занимаващи се научна или политическа дейност. Бащата на М. е принуден да избяга в Пакистан, където по-късно умира. По време на управлението на муджахидините също така е разграбено цялото семейно имущество – 40 хектара земеделска земя, къща с двор от 40 кв.м., два леки автомобила. В заповедите за отчуждаване на това имущество кметът на гр. Кундуз, където е постоянното местожителство на М., поставя като задача на муджахидините той и неговият баща да бъдат измъчвани и убити заради членството си в НДПА. М. е преследван не само поради членството си в Комунистическата партия, но и поради факта, че докато муджахидините организират съпротивата срещу руснаците, хора като него следват в Кабулския университет и не помагат на съпротивата. Още една причина за преследване е фактът, че М. се занимава с Кунг Фу То’а, чиято философия се отличава в някои отношения от предписанията на Корана. По време на управлението на муджахидините М. е арестуван два пъти, за последен път през 1998 г. Бил е прострелван със стоппатрони, дясната му ръка е била счупвана. През 2000 г. той е задържан в Кабул от представители на режима на талибаните по фалшиво обвинение, че членува в забранена политическа партия. Задържан е в затвор в Кабул за период от четири-пет месеца и е подложен на изтезания : бой с ритници, бой с кабел по ходилата, мъчения с електрически ток, изгаряния по кожата с цигара. Лишаван е от възможността да спи, като е подлаган на непрестанни разпити. Бил е принуждаван да седи прав на пръсти, завързан за косата за пирон, забит в стената. Нанесен му е удар по главата с бухалка, в следствие на което главата му е пукната, но в продължение на няколко часа не му е оказана лекарска помощ. Оттогава той страда от постоянно главоболие. След медицински преглед в България става ясно, че тилът и горната част на гръбнака са увредени и е необходима операция.

След като е освободен, М. напуска Афганистан през 2001 г. заедно с майка си, сестра си и съпруга й. Семейство се разпръсва. Майката на М. заминава за Москва, сестра му и съпругът й– за Белгия и след това за Германия.

М. пристига в България нелегално от Турция на 01.08.2001 г. и веднага подава молба за закрила пред Агенция за бежанците при МС (АБ) – компетентния орган за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. АБ му предоставя хуманитарна закрила на бежанец за срок от една година заради водената по това време война в Афганистан. След изтичането на срока, обаче, закрилата не е продължена. Най-общо отказът е аргументиран с това, че с подписаното в Бон споразумение за установяване на демокрация и мир в Афганистан се слага край на гражданската война и от 22.12.2001 г. начело на страната застава ново правителство, “в чийто състав е постигнат баланс между отделните етнически групи”. М. обжалва решението на АБ пред ВАС. 3-членен състав на ВАС отхвърля жалбата на М. като неоснователна. Решението е потвърдено от 5-членен състав на ВАС, с което възможностите за обжалване се изчерпват. От този момент пребиваването на М. в България става нелегално.

Въпреки несигурността на положението си на нелегален имигрант, М. се опитва да уреди статута си. На 27.02.2002 г. той се обръща към Център за подпомагане на хора, преживели изтезание – ACET. След извършени медицински преглед и психологично изследване и на базата на опита на организацията с жертви на изтезания АСЕТ стигат до извода, че “г-н М. Уайс Ниази е жертва на изтезания”. М. се опитва също така да се установи в София и да води нормален, достоен живот. Става член и треньор в Клуб по източни бойни изкуства “Кондор-2000” (вписан в Националния регистър на лицензираните спортни организации и членуващите в тях спортни клубове). С негова помощ клубът постига успехи на международни състезания в Южна Корея и Сърбия.

На 27.11.2003 г. М. се обръща за помощ към нашата клиника. По наша препоръка на 09.12.2003 г. той подава повторна молба до АБ (сега вече ДАБ), но вече не за хуманитарна закрила, а за бежански статут. Обективно погледнато М. има всички основания за придобиването на такъв статут – съгласно експертното мнение на АСЕТ той е бил жертва на изтезания, а според Guidelines for the Treatment of Afghan Asylum Seekers and Refugees in Europe, April 2003 на The European Council on Refugees and Exiles членовете на бившата комунистическа партия са определени като рискова от преследване група. След проведено интервю на 10.12.2003 г. с Решение ДАБ отхвърля молбата с мотива, че Афганистан е сигурна страна на произход за М.. Като цяло се приема, че от 2003 г. Афганистан е сигурна страна. Молбите за закрила се отхвърлят на това основание, без да се вземат предвид индивидуалните особености на случаите. Тъй като М. вече е получавал хуманитарен статут, той преминава през ускорено производство – срокът за обжалване на решението е само седем дни (вместо 14 по общото производство) пред окръжния съд (вместо пред ВАС). М. обжалва решението, но СГС определя жалбата за недопустима като просрочена. Въпреки представените доказателства, съдът не взима предвид това, че М. занася жалбата в ДАБ в срок, но оттам го връщат поради предстояща промяна в адреса. ВАС оставя в сила Определението на СГС. Така решението на административния орган не е допуснато до съдебен контрол.

На 23.11.2004 г. М. подава молба за предоставяне на убежище до Президента на РБ – последна възможност за уреждане на статута. Производството по предоставяне на убежище е открито на 25.02.2005 г. и е прекратено с Решение на 03.06.2005г., с което се отказва убежище. Впоследствие М. предоставя множество писмени доказателства относно осъществяваното спрямо него преследване в страната му на произход, поради което производството по разглеждане на молбата за убежище е възобновено, но отново получава отказ.

Междувременно Директорът на СДВР-МВР издава заповед за принудително отвеждане до границата. Поради липсата на самолетна връзка до Афганистан, обаче, Директорът на Дирекция “Миграция”-МВР издава Заповед за принудително настаняване на лицето в ДВНПЛ при СДВР (Дом за временно настаняване на пълнолетни лица) в ж.к. “Дружба”, София. При срещите ни с М. в центъра за задържане той не разполагаше с тези две заповеди. Той е задържан през ноември 2005г. когато сам се явява на получена призовка от Дирекция “Миграция”. След откриването на СДВНЧ-Бусманци е преместен там. След дълги месеци на упорита борба да бъде освободен, на 17 април 2007г. той е оставен на свобода в България, но без никакви документи.

Advertisements

Entry filed under: Случаи.

Случаят А. – родена в България, дете на имигрант Случаят Ф. – нелегално пребиваващ


The blog in English

English

%d bloggers like this: