Случаят Ф. – нелегално пребиваващ

20/11/2009 at 12:22

Ф. е роден през 1977 год., по религия е християнин.  Влиза нелегално в България през май 2004 год., укрит в камион.

Ф. подава молба за закрила в България. Той не желае да се завърне в страната си на произход, защото се страхува за живота си. Твърди, че обстановката там е несигурна, поради постоянните въоръжени сблъсъци между различните племена, които се борят за лидерство в по-богатите на петрол селища. Жителите на неговия град са непрекъсното подложени на тормоз от страна на враждуващите групи. При последното нападение, на което Ф. е бил свидетел, семейството му е било избито, а къщата му опожарена.

Съглано решението на административния орган, молбата на Ф. за предоставяне на закрила в България е неоснователна. Ф. обжалва решението, но съдът отхвърля жалбата му.

Ф. се превръща в “нелегално” пребиваващ на територията на Република България чужденец. На 5 октомври 2004 год. е издадена заповед, в която се предвижда спрямо Ф. да се предприеме принудителната административна мярка – отвеждане до границата. На същата дата се издава и заповед за принудителното му настаняване в Дом за временно настаняване на чужденци до отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна административна мярка – депортиране.

Така на 5 октомври 2004 год. Ф. попада в така наречения Дома за временно настаняване на чужденци в Дружба. През юни 2006 год. заедно с другите задържани чужденци е преместен в новопостроения Дом за настаняване на чужденци в Бусманци, където престоява до 4 юли 2006 год. От 5 октомври 2004г. до 4 юли 2006г. Ф. е лишен от свобода.

Как, все пак, се стига до освобождаването на Ф. от “специалния дом”? Познати на Ф. подават сигнал до ПКБИ относно неговото задържане. Членове на ПКБИ посещават Ф. в дома и поемат случая му. През април 2005 год., чрез Правната клиника, Ф. отправя искане до Директора на Дирекция “Миграция” да бъде освободен, но получава отказ. Ф. обжалва този индивидуален адинистративен акт пред Софийски градски съд. Съдът отменя отказа и постановява Ф. да бъде освободен. Мотивите на СГС са, че е налице нарушение на чл. 5, ал. 1, б. “ф” от Европейската конвенция за защита на правата и основните свободи. С налагането на мярката “принудително отвеждане до границата” е осъществен – по смисъла на Конвенцията – законен арест. Но целта на това задържане е не лицето да бъде лишено от свобода, а да може да се осъществи депортирането. Директорът на Дирекция “Миграция” еднократно е направил опит за контакт с посолството на страната на произход на Ф., но няма данни на Ф. да му е издаден документ за самоличност. Няма данни да са положени други усилия за снабдяването му с документи. Съдът счита, че срокът на задържане е прекомерен и лишавайки лицето от свобода за такъв дълъг период от време, тази принудителна мярка има вече не превантивна, а наказателна функция, а това не е нейната цел. Разпоредбата на чл. 44, ал. 5 от Закона за чужденците в Република България превижда, че когато съществуват пречки за незабавното отвеждане на чужденеца до границата, изпълнението на заповедта за депортиране се отлага до отпадане на пречките и чужденецът се задължава да се явявя ежедневно в полицейската служба по местопребиваването му. Съдът приема, че в случая с Ф. безспорно е установена невъзможност за изпълнение на депортирането и несъръзмерното задържане води до нарушение на чл. 5 от ЕКПЧ.

Решението на СГС е от 22.12.2005г., но Ф. не е освободен веднага. Директорът на Дирекция “Миграция” обжалва съдебното решение по случая на Ф. пред Върховния административен съд. С Решение от 30.06.2006г. ВАС потвърждава решението на първоинстанционния съд.

Същевременно е необходимо Ф. да намери човек, който да гарантира за това на какъв адрес той ще пребивава, след като излезе от дома. След задържането на Ф., продължило повече от една година и половина, той не познава никого. Напълно е загубил контакт с външния свят. Като по чудо, един англичанин, живеещ в североизточна България, научава за тежката съдба на Ф. и се съгласява да стане негов гарант.

Така на 4 юли 2006г. Ф. е освободен от Специалния дом за временно настаняване в с.Бусманци. Но при освобождаването българските власти не му дават никакъв документ за самоличност, нито каквото и да е доказателство, че той е пуснат от дома по законен начин. Страхът от задържането му като “нелегален” и “без документи” продължава да преследва Ф.

Желанието на Ф. да остане да живее в България и да бъде “легален” го води до това през септември 2006г. отново да подаде молба за получаване на закрила в Република България. Административният орган отново му отказва бежански и хуманитарен статут. Чрез ПКБИ, Ф. обжалва решението пред съда. В писмената защита на Ф. се посочва, че са налице новопостъпили обстоятелства по неговия случай. На първо място, Директорът на Дирекция “Миграция” е поискал от посолството на страната му на произход да му бъде издаден документ за завръщането му. Но такъв документ не му е издаден, което по същество представлява отказ от страна на държавата му да му предостави закрила и права, присъщи на нейните граждани. На второ място, обстановката в страната на произход на Ф. във връзка с конкретните факти по неговия случай и към настоящия момент остава изключително опасна. Множество актуални доклади от правителствени и неправителствени източници свидетелстват за това.

Сега Ф. очаква решението на Софийски градски съд. Въпреки че в закона не са предвидени такива ограничения, понеже молбата му за закрила била втора по ред, на Ф. е отказано да се ползва от правата на останалите търсещи убежище в България – да живее в общежитието на Държавната агенция за бежанците и да получава месечна помощ в размер на 55лв.. Същевременно съгласно българското законодателство Ф. няма право да работи.

Advertisements

Entry filed under: Случаи.

Случаят М. – от Афганистан Саид Кадзоев и имигрантите в ЕС отбелязаха победа в Съда в Люксембург


The blog in English

English

%d bloggers like this: