Случаят А. – родена в България, дете на имигрант

20/11/2009 at 12:16

А. е родена през 1994 г. Нейната майка е имигрант в страната. Майката отглежда сама детето и предпочита да не разкрива самоличността на бащата.  А. е живяла само в България. Знае идеално български език и не владее родния език на майка си. Учи в българско училище – през 2005г. завършва своето начално образование. Още от раждането си момичето страда от хипотиреоидизъм – вродено генетично заболяване, което изисква доживотно ежедневно заместително лечение при постоянен лекарски контрол на дозировките и амбулаторно следене на хормоналните стойности. Евентуално прекъсване или неправилно приложение на лечението би довело до необратимо преустановяване на физическото и умственото развитие на детето.

След раждането си в България А. получава български единен граждански номер. Въз основа на това, тя е изследвана и лекувана безплатно. Но когато през месец юли 2005 г. тя отива на редовен медицински преглед, лекарят установява, че в базата данни на НОИ, ЕГН на А. е определен като “невалиден”. Практическата последица от това е задължението детето само да заплаща медицинските изследвания и лекарствата. За съжаление, като имигрант без документи в България, майката на А. няма право да работи. Малкото пари, които успява да препечели, са далече от достатъчни за заплащане на скъпото ежедневно лечение на А.

Когато майката на А. се обръща за съдействие към Правната клиника, тя бе получавала един и същ отговор от различни институции – до един момент ЕГН на А. е бил валиден, но от следващ – невалиден. От Дирекция “Българско гражданство” към Министерството на правосъдието заявяват, че тъй като майката е с неуредено правно положение в България, не може да подаде молба от името на детето си и трябва да се изчака А. да навърши 14 години, за да избере дали да е гражданка на Република България. От общинската служба за социално подпомагане отговарят, че единствената помощ, която могат да окажат, е да настанят детето в специализиран дом за деца, лишени от родителски грижи – т.е. да разделят А. от майка й.

ПКБИ първо се обръща към Президента на Републиката, който е компетентният орган в сферата на придобиването на българско гражданство. В резултат на това се получава писмо от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което обяснява, че ЕГН на А. е отнет, защото първоначално не е трябвало да й бъде предоставен.

Обявяването на ЕГН на А. за “невалиден” представлява грубо погазване на нейни основни човешки права посредством незаконното й лишаване от гражданство. Това действие излага на изключителен риск живота й. Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 7 от  Закона за гражданската регистрация, ЕГН в акта за раждане се предоставя само на български граждани. В този смисъл, А. е призната за българска гражданка по месторождение. Становището на служителите от Дирекция “Българско гражданство” към Министерството на правосъдието, че А. трябва да изчака 14-годишна възраст, за да придобие гражданство, противоречи на основни международноправни актове, по които Република България е страна и които имат примат над вътрешноправните  разпоредби, които им противоречат:

–                           Съгласно чл. 7 от Конвенцията за правата на детето, всяко дете от рождение има право да придобие гражданство;

–                           Съгласно чл. 16 от Международния пакт за граждански и политически права, всеки има право да бъде признат за правоспособен, където и да се намира;

–                           Съгласно чл. 24 от Закона за българското гражданство (ЗБГ), лишено от българско гражданство може да бъде само лице, което е придобило българско гражданство по натурализация, осъдено е с влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление против републиката, при условие, че се намира в чужбина и не остава без гражданство. Съгласно чл. 20 от ЗБГ, освобождаване от българско гражданство се извършва само при искане от лице, което постоянно живее в чужбина. И двете хипотези са неприложими към А.

Тъй като българските органи обявяват А. за чужденец в България, ПКБИ полага усилия да легализира престоя й като лице, което се нуждае от хуманитарна закрила. Ако бъде върната в страната на произход на майка си, А. не би могла да бъде лекувана поради липсата на необходимите лаборатории и лекарствени средства за конкретното заболяване.

ПКБИ отнася случая до Комисията по Убежището при Президента  на Република България. В същото време обжалва пред съда негативното решение на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), взето по отношение молбата на А. и нейната майка за хуманитарна закрила. Комисията към Президента и ДАБ постигат споразумение, според което ДАБ оттегля отказа си и предоставя на А. и майка й хуманитарен статут. Така А. получава Личен Номер на Чужденец в България и полагащото й се здравно осигуряване.

Advertisements

Entry filed under: Случаи.

Случаят М. – от Афганистан


The blog in English

English

%d bloggers like this: