През 2016-2017 Правната клиника за бежанци и имигранти е партньор по проекта на ЕК ГД „Правосъдие“ FAIR (Fostering Access for Immigrant children’s Rights)

Децата имигранти са сред най-уязвимите групи хора с оглед на защитата на основните права в ЕС. Те се явяват двойно уязвими, от една страна, като деца и, от друга – като мигранти, и могат да се субект на други съпътстващи обстоятелства, влошаващи тяхното положение: да са непридружени, да са разделени от семейството; да са без документи за самоличност; да търсят убежище; да са задържани и или да са съпътствани от лишени от документи родители или настойници. Те може да се числят към други уязвими или маргинализирани групи като момичета, деца с увреждания, членове на етнически или религиозни малцинства или да имат хронични заболявания. Често те са субекти на дискриминация и се нуждаят от защита.
Цялостната цел на проекта FAIR е да допринесе за гарантирането на достъпа до правосъдие на децата имигранти.
Проектът се ръководи от International Commission of Jurists – European Institutions ICJ-EI. Националните партньори са Greek Council for Refugees (GCR) (EL), aditus foundation (MT), Fundacion Raices (ES), Bundesfachverband Unbegleitete Minderjährige Flüchtlinge e.V. (B-UMF) (DE), Правната клиника за бежанци и имигранти (ПКБИ) (BG), Immigrant Council of Ireland (ICI) (IR), Scuola Superiore Sant’Anna (SSSA) and Association for Legal Studies on Immigration (ASGI) (IT).
Проектът се подпомага от Child Rights Connect, International Commission of Jurists (ICJ) и AIRE Centre като асоциирани партньори. ICJ-EI ръководи и координира дейностите по проекта, подпомагано от Project Management Group (PMG), включваща по един представител от всеки национален партньор и един представител на Child Rights Connect.

08/09/2016 at 07:43

На 20 юни отбелязваме Световния ден на бежанците

Заповядайте на филмовата прожекция, организирана от Правната клиника за бежанци и имигранти и Френския културен институт в град София на 20 юни 2012г., от 19 часа!

17/06/2012 at 08:16

Ново прецедентно решение на Върховния административен съд доближи българската правна система до европейските стандарти

Случаят е на един от немалкото чужденци в България, които от дълги години живеят в страната, но системата ги е оставила в правния вакум на липса на законова възможност да получат документи за пребиваване. В България тези хора „живеят” в абсолютната безизходица на „нелегалните”, без достъп до основни права като човешки същества. Жалбоподателят по делото, З.Ш., влязъл при безвизов режим в България преди 16 години, създал семейство с българска гражданка в България и има син, български гражданин. Понеже нямал валиден документ за самоличност, обаче, не сключил граждански брак и в удостоверението за раждане на детето му пише, че бащата е неизвестен. През 2010г. З.Ш. е задържан като „нелегален” имигрант и „принудително настанен” в Бусманци; срещу него е издадена заповед за депортиране и забрана да влиза в България за срок от пет години. Десетгодишният син на З.Ш. не знае, че баща му е „принудително настанен” и в продължение на повече от половин година се чува ежедневно с него по телефона и го чака да се върне „от работа на морето”. При делото пред първата съдебна инстанция съседите от жилищния блок на З.Ш. представят подписка в негова подкрепа за това, че го познават като добър и трудолюбив човек и грижовен баща. Като свидетели са разпитани бащата и вуйчото на майката на детето, които свидетелстват за бащината връзка на З.Ш. със сина му. Представени са доказателства, че българските граждани гарантират за издръжката на З.Ш. в България и не се налага той да бъде „принудително настанен”. Въпреки това, обаче, първоинстанционният съд прилага буквата на българския закон и потвърждава задържането, депортирането и забраната на З.Ш. Това решение З.Ш. обжалва пред Върховния съд. „Буквата” на чл.41 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) гласи, че депортиране на чужденец се налага, когато той е влязъл в страната нелегално или когато е останал в страната над разрешения му срок. В същия закон, обаче, съществува и член 44, ал.2, който задължава административния орган да направи преценка и на семейните и социални връзки на чужденеца в страната. В своето Решение от 5 август 2011г. Върховният административен съд прави анализ на взаимодействието на тези две разпоредби като ги тълкува в съответствие с европейското право. Изводът е, че формалният „нелегален” престой в страната не води автоматично до заповед за депортиране на лицето, а задължава административния орган да направи преценка на обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Заповед за депортиране не може да се издава, ако тя води до нарушаване на основни човешки права като правото на уважение към семейния и личния живот и най-добрия интерес на детето.

Едно съдебно решение, основано на знанието, което доближава българската правна система до европейските стандарти.

09/08/2011 at 09:27 1 Коментар

Запомнящо се участие на нашите студенти в дебат за културните и човешките права в Кан

Във френското градче Кан една група европейски младежи хвърлиха дърва във фурната на Просвещението. А като изпекоха хляба потвърдиха: ,,Човешките права са границата на културните обичаи. Никой не може да наруши човешко право под предтекст, че спазването му противоречи на културата му.’’” – това е част от разказа на Алек от Правната клиника за участието на нашите студенти в международния семинар, посветен на човешките и културните права. Семинарът се проведе от 8 до 13 юли 2011г. и бе организиран от Международния институт за човешки права и мир, с финансовата подкрепа на програма „Младежта в действие” на Европейската комисия. Прочетете повече за събитието.

02/08/2011 at 13:55

Лъчи надежда за дългосрочно пребиваващите имигранти без документи в България

Казвам „имигранти” и ми звучи малко странно да ги наричам точно така, защото думата „имигрант” се свързва с човек, който се движи, а в случая става дума за най-закрепостените хора, които познавам. Същностна черта от правния вакум, в който тези хора са попаднали, е че са лишени от основното човешко право да пътуват. Те живеят в България от дълги години – някои от тях са дошли в България като деца с родителите си и са прекарали тук целия си съзнателен живот. Въпреки това, обаче, Системата ги отхвърля като „нелегални” имигранти и не предвижда уредба на техния статут. За съществуващата законодателна система в България тези хора просто не трябва да са тук и толкова. Въпреки, че миналата година тяхната кауза събра безпрецедентна гражданска подкрепа, законодателните изменения, които бяха приети са крайно недостатъчни да решат проблема. Новоприетата разпоредба даде право на пребиваване само на хората от бившите съветски републики, които живеят в България от преди 1998г. насам и които могат да представят документ от посолството на държавата, в която са родени, че не са нейни граждани. Поради третото условие – документ от посолството, че не са граждани – огромната част от дългосрочно пребиваващите имигранти без документи в България остават отново без разрешено пребиваване, дори и да отговарят на първите две условия за произход от СССР и пребиваване у нас от преди 1998г. Да не говорим и за всички останали хора, които са в България от не по-малко време, но не са от бившия СССР. Според българския закон, тези хора остават в една абсолютна безизходица.

Защо заглавието е „лъчи надежда” тогава? Имам предвид две важни решения на Върховния административен съд на Република България, които утвърждават смелите решения на компетентни съдии от административните съдилища в страната. Става дума за съдебните решения, в които – позовавайки се на Европейското право – българският съд отсъжда в полза на Нарек и Давид.

Нарек

Нарек е роден в Армения, но живее в България от повече от 17 години. Съпругата му е българска гражданка, от която има дете, също с българско гражданство. Според Закона за чужденците в Република България, обаче, Нарек няма право да пребивава в България, наложена му е заповед за принудително отвеждане до границата и забрана да влиза в страната ни за десет години. Живее като „нелегален”, без разрешение да е тук.

Едно. С решение от 24.02.2010г. Административен съд – Варна прави първата прецедентна стъпка като отменя отказа на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да предостави хуманитарен статут на Нарек. Съдът приема доводите на Нарек, че отказът нарушава основното му човешко право на личен и семеен живот предвид трайните му социални и семейни връзки в България и липсата на такива в Армения.

Въпреки че решението на Варненския административен съд е задължително и не подлежи на обжалване, ДАБ не го спазва и издава нов отказ, който вече подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Две. По жалбата на Нарек срещу новия отказ на ДАБ, на 24 ноември 2010г. тричленен състав на Върховния административен съд отмени отказа на хуманитарен статут и отбеляза, че ДАБ не е обсъдила представените от Нарек доказателства за социалната и семейната му интеграция в България. Българският съд се позовава и на решение на Съда на Европейския съюз относно предоставянето на разрешение за пребиваване на родител на дете – гражданин на Европейския съюз. Държавната агенция за бежанците подава касационна жалба срещу това съдебно решение.

Три. На 01 юни 2011г., петчленен състав на Върховният административен съд отхвърли касационната жалба на ДАБ и остави в сила съдебното решение на предходната инстанция. Това съдебно решение на най-висшата инстанция по административни дела в България е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване. Председателят на ДАБ следва да го изпълни и да предостави хуманитарен статут на Нарек.

Законовата разпоредба, на която се основава този съдебен пробив, е член 9, алинея 8 от Закона за убежището и бежанците, предвиждащ, че хуманитарен статут може да бъде предоставен „и по други причини от хуманитарен характер”.

Четири – предстои! Остава да видим дали сега ДАБ ще изпълни решението на Върховния съд да предостави хуманитарен статут на Нарек.

Давид

Да, става дума за любимия на Аревик от Армения, който от шестгодишен живее в България, вече в продължение на 19 години. Майка му, баща му и сестра му имат разрешения за постоянно пребиваване в България, но Давид остава без разрешение и без правна възможност според българския закон да получи документи за самоличност. Поради „нелегалния” статут на Давид, неговата любима Аревик и синът им Ерик, роден през 2010г. в България, са също „нелегални”.

Едно. След като затварят бременната му годеница Аревик в Бусманци, за да я депортират, МВР-Монтана решават, че е крайно време да издадат заповед за депортиране на „нелегално” пребиваващия в България Давид. Налагат му и задължение да се явява ежедневно в полицията на „подписка”. Давид обжалва в съда.

Две. На 17 май 2010г. Административен съд – Монтана отмени заповедта на директора на МВР-Монтана за принудително отвеждане до границата на Давид. Изпълнението на заповедта е спряно, а МВР-Монтана обжалват пред Върховния административен съд.

Три. На 02 юни 2011г. Върховният административен съд  отхвърли касационната жалба на МВР-Монтана и остави в сила съдебното решение на предходната инстанция. Следователно, българските власти нямат право принудително да извеждат Давид от България, независимо от това дали националният закон предвижда възможност или не той да получи разрешение за пребиваване.

На това място следва да отбележим, че по случая на Давид и Аревик през 2010г. въпросът за имигрантите без документи в България получи безпрецедентен обществен отзвук и подкрепа. Именно тази активност на гражданското общество създаде благоприятната среда, в която бяха приети макар и минималните изменения в закона за чужденците. Все още не е ясно обаче дали МВР ще приеме, че Давид попада в обхвата на измененията, даващи право на пребиваване – той не е в състояние да представи изискуемия документ от арменското посолство, че не е гражданин на Армения. Едно е ясно, обаче – Давид има право да остане в България, тъй като миграционните власти нямат право да го депортират. Така че разрешаването на правния вакум относно разрешенията за пребиваване на хората в положението на Давид се очертава като неотложно задължение на държавните органи, прилагащи европейското право.

Нека вярваме, че тези две съдебни решения, приличащи на трудно проправящи си път проблясъци, ще се умножават и ще превърнат тъмнината в светлина.

адв. Валерия Иларева, доктор по Право и Международна миграция

03/06/2011 at 23:38 1 Коментар

Конференция „Българските дела пред Съда на Европейския съюз“

На 09 май 2011г., денят на Европа, Правната клиника за бежанци и имигранти взе участие в конференцията на тема „Българските дела пред Съда на Европейския съюз“. Конференцията бе организирана от Българската асоциация по европейско право. Адвокат Валерия Иларева и адвокат Диана Даскалова-Радославова бяха поканени за говорители в престижната конференция в качеството им на адвокати по делото Кадзоев, по което бе постановено решение от Голямата камара на Съда на Европейския съюз.

По този начин адвокатите на Правната клиника за бежанци и имигранти имаха честта да говорят редом до най-прогресивните съдии в България, направили преюдициалните запитвания до Съда на Европейския съюз. Съвместното участие на практикуващите юристи от различните страни на съдебната зала бе показателно за важната и равнопоставена роля на всеки в прогресивното развитие на българската правова държава.

Тук можете да прочетете изказването на д-р Валерия Иларева относно актуалните правни въпроси в имиграционното право в България, които делото Кадзоев разкрива.

03/06/2011 at 13:02

Прием на студенти за академичната 2010/2011 година

Правната клиника за бежанци и имигранти откри прием на студенти за новата академична година. Ако проявявате интерес да кандидатствате, моля изпратете автобиографията си и мотивационно писмо на имейл lcribg в gmail.com до 21 ноември 2010г. Относно предстоящите дейности на приетите студенти можете да прочетете тук. Добре дошли и успех!

 

 

 

 

13/11/2010 at 13:54

Older Posts


The blog in English

English