Ново прецедентно решение на Върховния административен съд доближи българската правна система до европейските стандарти

Случаят е на един от немалкото чужденци в България, които от дълги години живеят в страната, но системата ги е оставила в правния вакум на липса на законова възможност да получат документи за пребиваване. В България тези хора „живеят” в абсолютната безизходица на „нелегалните”, без достъп до основни права като човешки същества. Жалбоподателят по делото, З.Ш., влязъл при безвизов режим в България преди 16 години, създал семейство с българска гражданка в България и има син, български гражданин. Понеже нямал валиден документ за самоличност, обаче, не сключил граждански брак и в удостоверението за раждане на детето му пише, че бащата е неизвестен. През 2010г. З.Ш. е задържан като „нелегален” имигрант и „принудително настанен” в Бусманци; срещу него е издадена заповед за депортиране и забрана да влиза в България за срок от пет години. Десетгодишният син на З.Ш. не знае, че баща му е „принудително настанен” и в продължение на повече от половин година се чува ежедневно с него по телефона и го чака да се върне „от работа на морето”. При делото пред първата съдебна инстанция съседите от жилищния блок на З.Ш. представят подписка в негова подкрепа за това, че го познават като добър и трудолюбив човек и грижовен баща. Като свидетели са разпитани бащата и вуйчото на майката на детето, които свидетелстват за бащината връзка на З.Ш. със сина му. Представени са доказателства, че българските граждани гарантират за издръжката на З.Ш. в България и не се налага той да бъде „принудително настанен”. Въпреки това, обаче, първоинстанционният съд прилага буквата на българския закон и потвърждава задържането, депортирането и забраната на З.Ш. Това решение З.Ш. обжалва пред Върховния съд. „Буквата” на чл.41 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) гласи, че депортиране на чужденец се налага, когато той е влязъл в страната нелегално или когато е останал в страната над разрешения му срок. В същия закон, обаче, съществува и член 44, ал.2, който задължава административния орган да направи преценка и на семейните и социални връзки на чужденеца в страната. В своето Решение от 5 август 2011г. Върховният административен съд прави анализ на взаимодействието на тези две разпоредби като ги тълкува в съответствие с европейското право. Изводът е, че формалният „нелегален” престой в страната не води автоматично до заповед за депортиране на лицето, а задължава административния орган да направи преценка на обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Заповед за депортиране не може да се издава, ако тя води до нарушаване на основни човешки права като правото на уважение към семейния и личния живот и най-добрия интерес на детето.

Едно съдебно решение, основано на знанието, което доближава българската правна система до европейските стандарти.

Запомнящо се участие на нашите студенти в дебат за културните и човешките права в Кан

„Във френското градче Кан една група европейски младежи хвърлиха дърва във фурната на Просвещението. А като изпекоха хляба потвърдиха: ,,Човешките права са границата на културните обичаи. Никой не може да наруши човешко право под предтекст, че спазването му противоречи на културата му.’’” – това е част от разказа на Алек от Правната клиника за участието на нашите студенти в международния семинар, посветен на човешките и културните права. Семинарът се проведе от 8 до 13 юли 2011г. и бе организиран от Международния институт за човешки права и мир, с финансовата подкрепа на програма „Младежта в действие” на Европейската комисия. Прочетете повече за събитието.

Лъчи надежда за дългосрочно пребиваващите имигранти без документи в България

Казвам „имигранти” и ми звучи малко странно да ги наричам точно така, защото думата „имигрант” се свързва с човек, който се движи, а в случая става дума за най-закрепостените хора, които познавам. Същностна черта от правния вакум, в който тези хора са попаднали, е че са лишени от основното човешко право да пътуват. Те живеят в България от дълги години – някои от тях са дошли в България като деца с родителите си и са прекарали тук целия си съзнателен живот. Въпреки това, обаче, Системата ги отхвърля като „нелегални” имигранти и не предвижда уредба на техния статут. За съществуващата законодателна система в България тези хора просто не трябва да са тук и толкова. Въпреки, че миналата година тяхната кауза събра безпрецедентна гражданска подкрепа, законодателните изменения, които бяха приети са крайно недостатъчни да решат проблема. Новоприетата разпоредба даде право на пребиваване само на хората от бившите съветски републики, които живеят в България от преди 1998г. насам и които могат да представят документ от посолството на държавата, в която са родени, че не са нейни граждани. Поради третото условие – документ от посолството, че не са граждани – огромната част от дългосрочно пребиваващите имигранти без документи в България остават отново без разрешено пребиваване, дори и да отговарят на първите две условия за произход от СССР и пребиваване у нас от преди 1998г. Да не говорим и за всички останали хора, които са в България от не по-малко време, но не са от бившия СССР. Според българския закон, тези хора остават в една абсолютна безизходица.

Защо заглавието е „лъчи надежда” тогава? Имам предвид две важни решения на Върховния административен съд на Република България, които утвърждават смелите решения на компетентни съдии от административните съдилища в страната. Става дума за съдебните решения, в които – позовавайки се на Европейското право – българският съд отсъжда в полза на Нарек и Давид.

Нарек

Нарек е роден в Армения, но живее в България от повече от 17 години. Съпругата му е българска гражданка, от която има дете, също с българско гражданство. Според Закона за чужденците в Република България, обаче, Нарек няма право да пребивава в България, наложена му е заповед за принудително отвеждане до границата и забрана да влиза в страната ни за десет години. Живее като „нелегален”, без разрешение да е тук.

Едно. С решение от 24.02.2010г. Административен съд – Варна прави първата прецедентна стъпка като отменя отказа на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да предостави хуманитарен статут на Нарек. Съдът приема доводите на Нарек, че отказът нарушава основното му човешко право на личен и семеен живот предвид трайните му социални и семейни връзки в България и липсата на такива в Армения.

Въпреки че решението на Варненския административен съд е задължително и не подлежи на обжалване, ДАБ не го спазва и издава нов отказ, който вече подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Две. По жалбата на Нарек срещу новия отказ на ДАБ, на 24 ноември 2010г. тричленен състав на Върховния административен съд отмени отказа на хуманитарен статут и отбеляза, че ДАБ не е обсъдила представените от Нарек доказателства за социалната и семейната му интеграция в България. Българският съд се позовава и на решение на Съда на Европейския съюз относно предоставянето на разрешение за пребиваване на родител на дете – гражданин на Европейския съюз. Държавната агенция за бежанците подава касационна жалба срещу това съдебно решение.

Три. На 01 юни 2011г., петчленен състав на Върховният административен съд отхвърли касационната жалба на ДАБ и остави в сила съдебното решение на предходната инстанция. Това съдебно решение на най-висшата инстанция по административни дела в България е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване. Председателят на ДАБ следва да го изпълни и да предостави хуманитарен статут на Нарек.

Законовата разпоредба, на която се основава този съдебен пробив, е член 9, алинея 8 от Закона за убежището и бежанците, предвиждащ, че хуманитарен статут може да бъде предоставен „и по други причини от хуманитарен характер”.

Четири – предстои! Остава да видим дали сега ДАБ ще изпълни решението на Върховния съд да предостави хуманитарен статут на Нарек.

Давид

Да, става дума за любимия на Аревик от Армения, който от шестгодишен живее в България, вече в продължение на 19 години. Майка му, баща му и сестра му имат разрешения за постоянно пребиваване в България, но Давид остава без разрешение и без правна възможност според българския закон да получи документи за самоличност. Поради „нелегалния” статут на Давид, неговата любима Аревик и синът им Ерик, роден през 2010г. в България, са също „нелегални”.

Едно. След като затварят бременната му годеница Аревик в Бусманци, за да я депортират, МВР-Монтана решават, че е крайно време да издадат заповед за депортиране на „нелегално” пребиваващия в България Давид. Налагат му и задължение да се явява ежедневно в полицията на „подписка”. Давид обжалва в съда.

Две. На 17 май 2010г. Административен съд – Монтана отмени заповедта на директора на МВР-Монтана за принудително отвеждане до границата на Давид. Изпълнението на заповедта е спряно, а МВР-Монтана обжалват пред Върховния административен съд.

Три. На 02 юни 2011г. Върховният административен съд  отхвърли касационната жалба на МВР-Монтана и остави в сила съдебното решение на предходната инстанция. Следователно, българските власти нямат право принудително да извеждат Давид от България, независимо от това дали националният закон предвижда възможност или не той да получи разрешение за пребиваване.

На това място следва да отбележим, че по случая на Давид и Аревик през 2010г. въпросът за имигрантите без документи в България получи безпрецедентен обществен отзвук и подкрепа. Именно тази активност на гражданското общество създаде благоприятната среда, в която бяха приети макар и минималните изменения в закона за чужденците. Все още не е ясно обаче дали МВР ще приеме, че Давид попада в обхвата на измененията, даващи право на пребиваване – той не е в състояние да представи изискуемия документ от арменското посолство, че не е гражданин на Армения. Едно е ясно, обаче – Давид има право да остане в България, тъй като миграционните власти нямат право да го депортират. Така че разрешаването на правния вакум относно разрешенията за пребиваване на хората в положението на Давид се очертава като неотложно задължение на държавните органи, прилагащи европейското право.

Нека вярваме, че тези две съдебни решения, приличащи на трудно проправящи си път проблясъци, ще се умножават и ще превърнат тъмнината в светлина.

адв. Валерия Иларева, доктор по Право и Международна миграция

Конференция „Българските дела пред Съда на Европейския съюз“

На 09 май 2011г., денят на Европа, Правната клиника за бежанци и имигранти взе участие в конференцията на тема „Българските дела пред Съда на Европейския съюз“. Конференцията бе организирана от Българската асоциация по европейско право. Адвокат Валерия Иларева и адвокат Диана Даскалова-Радославова бяха поканени за говорители в престижната конференция в качеството им на адвокати по делото Кадзоев, по което бе постановено решение от Голямата камара на Съда на Европейския съюз.

По този начин адвокатите на Правната клиника за бежанци и имигранти имаха честта да говорят редом до най-прогресивните съдии в България, направили преюдициалните запитвания до Съда на Европейския съюз. Съвместното участие на практикуващите юристи от различните страни на съдебната зала бе показателно за важната и равнопоставена роля на всеки в прогресивното развитие на българската правова държава.

Тук можете да прочетете изказването на д-р Валерия Иларева относно актуалните правни въпроси в имиграционното право в България, които делото Кадзоев разкрива.

Прием на студенти за академичната 2010/2011 година

Правната клиника за бежанци и имигранти откри прием на студенти за новата академична година. Ако проявявате интерес да кандидатствате, моля изпратете автобиографията си и мотивационно писмо на имейл lcribg в gmail.com до 21 ноември 2010г. Относно предстоящите дейности на приетите студенти можете да прочетете тук. Добре дошли и успех!

 

 

 

 

Предложение на Гражданското Общество по законопроекта на МВР за Закона за чужденците

На 14 юли 2010г. Министерски съвет внася в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.  Законопроектът е изготвен от междуведомствена комисия, ръководена от МВР, без обществена дискусия, без прозрачност и без включване на експерти от гражданското общество.

На 07 септември 2010г.  коалиция от седемнадесет неправителствени организации внесохме в Народното събрание предложения за промени в текста на внесения от Министерски съвет законопроект – с отделни писма се обърнахме до председателя на Народното събрание, г-жа Цецка Цачева, и до всеки един от членовете на водещата парламентарна комисия по законопроекта,  Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.  В предаване по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио на 16 септември 2010г., заместник-председателят на парламентарната комисия, г-н Красимир Ципов, депутат от ГЕРБ, пое ангажимент становището на гражданското общество да бъде взето под внимание и негови експерти да бъдат изслушани от Комисията.  Към днешна дата очакваме обсъждането на законопроекта в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

Измененията и допълненията, които Гражданското общество предлага, се отнасят до три групи въпроси, чието решаване в България не търпи повече отлагане:

• Въвеждане на механизъм за регулиране статута на строго определена категория от чужденци, останали без документи в България, които от една страна не могат да бъдат изведени от страната, а от друга страна липсва стандартна законова възможност за уреждане на техния статут – в тази връзка е налице подписка и електронна петиция, получили широка обществена подкрепа;
• Привеждане на българското законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз по отношение на имиграционното задържане;
• Привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското право и практиката на Европейския съд по правата на човека по отношение на експулсирането на чужденци.

Пълният текст на конкретните предложения на Гражданското общество и мотивите към тях можете да прочетете тук: Предложение и  Мотиви

Аревик да бъде ОСВОБОДЕНА, постанови Съдът!

Правната клиника за бежанци и имигранти приветства определението на Административен съд – Монтана за освобождаване на Аревик, която е задържана в СДВНЧ-Бусманци от 09 март 2010г. насам.  Този съдебен акт укрепва вярата в справедливостта и в българската съдебна система. По-долу публикуваме съобщението на Валерия Иларева, адвокат на Аревик Шмавонян, с което тя съобщава новината:

„Скъпи колеги и приятели,

Съдът постанови Аревик да бъде освободена. Определението на Съда не подлежи на обжалване и следва да бъде изпълнено от МВР. Ето линк към него: http://www.asmontana.com/aktove/HpQIEv2tjr.pdf

Стъпка по стъпка, с вяра проправихме път там, където в България го нямаше. Въпреки че българският закон не предвижда преразглеждане на задържането в СДВНЧ-Бусманци докато не изтекат шест месеца от началото му, българският съд прилага европейското право и постановява промяна на мярката. В своето определение, Административен съд- град Монтана се позовава на друг исторически акт на българския Съд – Определението на Върховния административен съд от 27 май 2010г. (http://lcribg.wordpress.com/2010/06/04/историческо-решение-на-върховния-адм/) И в двата случая българските съдии правят констатация, че законодателството ни по отношение на имиграционното задържане не отговаря на правото на Европейския съюз и прилагат европейската директива 2008/115.

Сега, разбира се, очакваме МВР да изпълни решението на Съда и да освободи Аревик. Тя вече е в шести месец от бремеността си и всички с нетърпение очакваме да празнуваме нейното освобождаване от СДВНЧ-Бусманци!

Благодаря Ви за вярата!
Имаме нужда да продължаваме да сме заедно, за да утвърдим проправената пътечка (:

С признателност и уважение,
Валерия“

ПКБИ набира стажанти

Правната клиника за бежанци и имигранти обявява прием на двама стажанти за летния сезон на 2010 година. Стажантите пряко ще подпомагат работата на главния адвокат на ПКБИ. Успешно преминалите стажа участници ще имат право да се запишат в курса на обучение при новия прием на студенти за академичната 2010/2011 година.

Кандидатите следва да изпратят своя автобиография и мотивационно писмо на lcribg[at]gmail.com.

Стажът е насочен преди всичко към студенти или наскоро завършили висше образование лица, които желаят да придобият познания и практически опит в областта на имиграционното и бежанското право.

Историческо решение на Върховния административен съд на Република България относно имиграционното задържане в страната

Още един важен пробив. Само преди десетина дни, на 17 май 2010г., Административен съд – град Монтана отмени като незаконосъобразна заповед за принудително отвеждане до границата на „нелегален” чужденец без документи, който живее вече в продължение на 18 години в страната от шест-годишна възраст. Преди да успея да намеря време за подобаваща публикация за това на сайта на Правната клиника за бежанци и имигранти, днес ми стана известно още едно историческо решение за правата на чужденците в България. Не мислете, че такива решения се раждат всяка седмица – това е пробив, очакван от години, за постигането на който стои също така дългогодишна работа. Но факт е, че тези исторически пробиви съвпадат включително с очаквания на 06 юни 2010г. безпрецедентен досега митинг в подкрепа на чужденците в България. Назряло е време за промяна.

За първи път си позволявам публикация от първо лице в блога на ПКБИ. Човекът, по чийто случай Върховният съд се произнесе, живее от 30 години в България. Завършил е висше образование в страната. Но, като много други чужденци в България, е останал без документи. От 14 години има семейна връзка с българска гражданка, макар да не могат да сключат граждански брак. На 13 февруари 2009г. този човек бива задържан в „Специалния дом за временно настаняване на чужденци” в Бусманци като „нелегален” имигрант. И до днес той е там. На всеки шест месеца, по служебна процедура за преразглеждане на мярката (в тази процедура по българския закон задържаният чужденец няма възможност да участва и да се защити), съдът продължава задържането му с още шест месеца.

Това е първият случай, който аз поех отново като адвокат, след завръщането ми през октомври 2009г. от двугодишна специализация в Испания. Месеци наред преди да се завърна, човекът бе звънял у дома и бе питал за мен. Когато най-накрая се свърза с мен, аз вече знаех за него от близките ми и си представих какво означава за него най-накрая да ме открие. Каза ми: „Аз знам, че ВИЕ ще ми помогнете”. Обещах му, че ще отида да го видя в Бусманци – първото ми посещение там след немалка пауза.

Завърнала се от докторската програма по Международна миграция в Испания, аз усърдно подготвих молба до Дирекция „Миграция” на МВР за освобождаването на Уинфред, като подробно изложих непоклатими юридически аргументи от практиката на Европейския съд в Страсбург и Директивата на Европейския Съюз 2008/115. След месец получих отговор в три реда, в които държавният орган просто цитираше, че имало съдебно определение, което удължава срока на задържането на Уинфред с шест месеца. Обжалвахме пред градския административен съд, но съдията остави жалбата ми без разглеждане по същата причина – чак след нови шест месеца съдът ще се произнесял по „принудителното настаняване”. А до тогава? Подадох жалбата във Върховния съд.

Аз съм от тези адвокати, които вярват, че призванието им е с индивидуалните си действия да постигат социална справедливост. Може би това е причината да не може да се каже, че се ползвам с „благоволението” на властимащите служители. Вместо да отида на една лична среща с хората, да ги убедя с „практически” аргументи защо трябва да направим изключение за този човек, аз взема, че все им създавам „проблеми” – все искам да признават ПРАВА. Така и с този случай. Осем месеца след като поех случая му, след като дълго ме бе чакал да се върна в България и ме бе посрещнал с огромни очаквания, моят клиент Уинфред е все още зад решетките в Бусманци. Сигурно много хора ще си помислят, че Уинфред е можело да си намери по-добър адвокат дето няма да развива пионерски за нашите ширини правни аргументи, а ще направи туй-онуй да го изкара и толкоз. Затова днес когато му се обадих да му съобщя, че точно по НЕГОВИЯ случай Върховният съд се е произнесъл с акт, който ще подобри положението на ВСИЧКИ негови задържани събратя, аз му благодарих за жертвата на вяра и търпение, с които той дочака този победен изход. И му казах, че си е струвало. Защото върху такива съдебни прецеденти се гради правовата държава в противовес на „връзкарската” държава. Защото заради такива съдебни прецеденти следващите поколения ще могат спокойно да упражняват правата си, а не да разчитат на „добри” „адвокати” да ги „уреждат”.

Определение №6983 от 27 май 2010г. на Върховен административен съд е историческо за имиграционното задържане в България поради следните причини:

1) ВАС се произнася, че задържаният чужденец, наричан в нашия закон „принудително настанен”, следва да бъде незабавно освободен при наличие на нови обстоятелства, сочещи отпадане на условията, довели до задържането му: „Отпадането на обстоятелствата може да се случи във всеки един момент от времевия отрязък от шестте месеца. Тогава, когато в рамките на този шест месечен период, обстоятелствата по ал. 6 отпаднат, административният орган има правото и задължението да прекрати престоя на чужденеца в дома.”

Това разрешение е в съответствие с Директива 2008/115 на Европейския съюз, но не е предвидено в националния закон. Както стана видно за широката общественост във връзка със случая на бременната Аревик, спрямо която отпадна възможността за депортиране, но повече от два месеца след това тя още не може да бъде освободена от СДВНЧ-Бусманци, в българския закон липсва процедура за преразглеждане на мярката „принудително настаняване” докато не изтекат шест месеца. Дори когато се навършат шест месеца, обаче, българският закон предвижда служебно произнасяне на съдия относно продължаване на задържането с още шест месеца, въз основа на доказателства, представени само от задържащия орган. В тази връзка е и втората историческа значимост на определението на ВАС по частната жалба на Уинфред:

2) Върховният административен съд се произнася, че българският закон не съответства на Директива 2008/115/ЕС и на други европейски актове относно основното човешко право на свобода: „Законодателят, в чл. 44, ал. 8, изречение второ е предвидил две основания за продължаване с повече от шест месеца на срока на задържане в специалния дом, които не са визирани в директивата. Съгласно § 6 на чл. 15 от директивата удължаването на срока е допустимо само при липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или при забавяне при получаване на необходимата документация от третата страна. Като основания за удължаване на задържането в ал. 8 на чл. 44 са посочени и преценките, че лицето представлява заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Наред с това приетата от законодателя процедура по чл. 46а, ал. 3 от ЗЧРБ на служебно изпращане на съда от началника на дома на документите на лицата, които са пребивавали повече от шест месеца в дома означава, че: първо – априори се допуска престой повече от шест месеца, което е в противоречие с § 5 и 6 на чл. 15 от директивата, които го допускат само при наличие на изчерпателно посочени условия; и второ – административният орган не се произнася по наличието на обстоятелствата по ал. 8, изречение второ на чл. 44 от закона, което противоречи на § 2 на чл. 15 от директивата – задържането, какво е и удължаването на престоя, се постановява в писмен вид и включва фактическите и правни основания. Това от своя страна, заедно с неучастието на лицето в съдебното производство, поставят под съмнение ефективността на съдебната защита, което пък е изискване, визирано в § 3 от директивата, и в чл. 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз, заедно с право на публично разглеждане на делото.”

Позволявам си да посветя тази победа на всички адвокати, които работят за постигане на социална справедливост в своята област.

Валерия Иларева, адвокат на Уинфред

Случаят на Аревик и Давид получи безпрецедентен обществен отзвук

Правната клиника за бежанци и имигранти приветства безпрецедентната мобилизация на българското гражданско общество по случая на Аревик и Давид. Историята на „арменските Ромео и Жулиета“ е емблематична за необходимата промяна в българската правна уредба за чужденците.

По-долу ще се постараем да проследим медийното отразяване на случая, включително специалната роля на българските блогъри за даване гражданска гласност на разкритите проблеми. Изброяването едва ли ще е изчерпателно, така че може да бъде допълвано. Това е част от историята на българското гражданско общество и неговата роля за подобряване на отношението към имигрантите в България.

На 19 април 2010г. спонтанно се роди Фейсбук група с наименованието „Да спасим Аревик! — Save Arevik! — Rettet Arevik!“.  Неин създател е гражданин, който ПКБИ не познаваше до тогава – Росица Узунова. Само след месец групата вече има хиляди членове и се е превърнала в основен форум за гражданска дискусия по въпросите на чужденците в България. Стената на тази Фейсбук група е основен източник на следващата събрана информация:

Програма „Хоризонт“, БНР, Аревик и Давид – една любовна история в „дома“ в Бусманци, 24 март 2010г.

„Неуютен блог“ на Светла Енчева, Ако Аревик беше планина или куче, 14 април 2010

Програма „Хоризонт“, БНР, Какво е да си чужденец в България: една любовна история през Ереван, Монтана до … СДВНЧ – Бусманци, 15 април 2010

Блогът на Жюстин Томс, Аревик означава слънчице, 15 април 2010

Ани Бозгунова, Да обичаш – строго забранено, 15 април 2010

Мишел Бозгунов, Ако Аревик беше планина или куче, 15 април 2010

Ирина Недева, Аревик и Давид: една любов между Монтана, Ереван и … Бусманци, 16 април 2010

Енея Вородецки, It Looks Like a Feminist Blog, Адекватност, 17 април 2010

Mama Memi, Ще изгрее ли Слънчице извън Бусманци?, 17 април 2010

„Неуютен блог“ на Светла Енчева, Да пишем писма за спасяването на Аревик, 18 април 2010

ПКБИ, ПКБИ апелира Аревик да бъде освободена незабавно, 18 април 2010

Бай Далай, Да спасим Аревик!, 18 април 2010

Bemberski blog, Аревик, 18 април 2010

Indymedia, Да спасим Аревик!, 18 април 2010

Блог на Zelenkroki, Събуждане, 18 април 2010

Е-вестник, Аревик дойде при любимия в България, но я хвърлиха бременна в концлагер, 19 април 2010

„Варна утре“, Ако Аревик беше планина или куче, 19 април 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, Как да помогнем на Аревик (момиче, а не куче или планина), 19 април 2010

Irshad, Аз, Палестина и останалия свят, Да пишем писма за спасяването на Аревик!, 19 април 2010

Vox clamantis in deserto, Важно, 19 април 2010

Пламен Петров, SOS за една Жулиета, 20 април 2010

Царството на Бу, От Ереван през Монтана до Бусманци, 20 април 2010

24 часа.bg, Призовават да спасим Аревик във Фейсбук, 20 април 2010

TH!NK ABOUT IT, Who killed the Sun? Human without rights, a true Bulgarian-Armenian story, 20 април 2010

Илия Марков, Важен тест за гражданското общество, 20 април 2010

Ruslan Trad, Хайде да спрем да си затваряме очите, 20 април 2010

Даниела Горчева, Страната на розите? Не на концлагерите!, 20 април 2010

Труд.bg,  Да спасим Аревик призовават във Фейсбук, 20 април 2010

Maya’s Corner, Help Arevik: innocent, pregnant, imprisoned, 20 април 2010

It Looks Like a Feminist Blog, Писмо в защита на Аревик, 20 април 2010

Информационна агенция КРОСС, Защо едно арменско момиче не получава статут на бежанец в България, 21 април 2010

TV7, Бременна арменка вече втори месец затворена в дома в Бусманци, 21 април 2010

Indymedia.us, Save Arevik! Solidarity Needed!, 21 April 2010

„Неуютен блог“ на Светла Енчева, Случая на Аревик и Давид по TV7, 21 април 2010

Sickdreamer, Бременно арменско момиче затворено в концлагера в Бусманци, 21 април 2010

Труд.bg, Арменец живее като фантом в България, 22 април 2010

Нова телевизия, „Здравей, България“, На живо от Монтана: Кой раздели влюбените Давид и Аревик?, 23 април 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, Уточнения по случая Аревик, 23 април 2010

TV7, Властите в България отказват подкрепа на Аревик, 23 април 2010

bTV, 22-годишно бременно момиче задържано в Дома в Бусманци, 23 април 2010

Веселина Божилова, ЗонаBG, Аревик и Давид – историята на една невъзможна любов, 24 април 2010

Global Voices, Bulgaria: Appeals for Help in Arevik Shmavonyan’s Deportation Case, 24 April 2010

Frognews.bg, Д.Харутюнян: Искам да живея в България с Аревик, 25 април 2010

Нова телевизия, Календар, Интервю с адв.Валерия Иларева (около 15-тата минута от емисията), 25.04.2010

Информационна агенция КРОСС, Светла Енчева: Аревик е противозаконно задържана в дома в Бусманци, 26 април 2010

Трета смена, Продължение по случая „Аревик“, 27 април 2010

Информационна агенция КРОСС, Валерия Иларева: Агенцията за бежанците не е мотивирала отказа за хуманитарен статут на Аревик, 27 април 2010

Информационна агенция КРОСС, Аревик: вкъщи е там, където е моят съпруг, 27 април 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, Какво се случва с Аревик и не само, 28 април 2010

Информационна агенция КРОСС, Бременната Аревик започна гладна стачка, 28 април 2010

БНР Хоризонт, Бременна арменка с изтекла виза започва гладна стачка, 28 април 2010

Информационна агенция КРОСС, Аревик прекратява гладната стачка след среща с арменския посланик, 28 април 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, Новини за Аревик, 29 април 2010

Mediapool.bg, Аревик и Давид: една любовна история между Монтана, Ереван и Бусманци, Ирина Недева, 29 април 2010

Frognews.bg, Арменският посланик подаде нота по случая „Аревик“, 29 април 2010

24часа.bg, Паспорти разделиха арменските Ромео и Жулиета, 30 април 2010

Bulgaria.Indymedia, Бусманци и случаят на Аревик – гавра с човешките права, 30 април 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, Хронология на историята на Аревик и новини, 30 април 2010

Izvayanie, Що за закони?, 01 май 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, За Аревик, чужденците в БГ и правната ни грамотност, 03 май 2010

BBT, Сутрешен блок, Участие на Светла Енчева и адв.Валерия Иларева, 03 май 2010

Webcafe, Светла Енчева, Държавата България срещу арменските Ромео и Жулиета, 03 май 2010

„Неуютен блог“, Светла Енчева, Аревик и Давид – отвъд „държавността“ и „човещината“, 04 май 2010

Даниела Горчева, Списание „Диалог“, Нормално поведение, 04 май 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, България е специална, 05 май 2010

Аргументи, Аревик – престъплението да обичаш, 05 май 2010

Информационна агенция КРОСС, ПКБИ категорично осъжда действията по депортиране на Давид, 05 май 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, Кой плаща за грешките на институциите, 06 май 2010

TV7, Сутрешен блок, Участие на адв. Валерия Иларева и Светла Енчева, 12 май 2010

Програма „Хоризнот“, БНР, Аревик откарана по спешност в болница, 12 май 2010

Информационна агенция КРОСС, Бременното арменско момиче Аревик е на системи в болница, 12 май 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, Новините за Давид и Аревик, 13 май 2010

BBT, Сутрешен блок, Участие на адв. Валерия Иларева и д-р Емил Филипов. По телефона се включва г-н Йотко Андреев, началник на СДВНЧ-Бусманци , 14 май 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, Видеото на ББТ с Адвокат Иларева, 15 май 2010

Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“, Да помогнем на Давид и Аревик в България, 16 май 2010

BBT, Сутрешен блог, Участие на адв. Валерия Иларева и Йотко Андреев, началник на СДВНЧ, 17 май 2010 (видеото може да бъде потърсено в архива на ББТ или видяно ето тук)

Rien, Добрите хора спазват закона, 17 май 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, 17 май, 2010, Сутрин с ББТ – Каква е истината за Аревик Шмавонян – Валерия Иларева и Йотко Андреев, 17 май 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, За Бусманци с любов и омерзение, 19 май 2010

Maya’s Corner, Bulgarian authorities outlaw innocent immigrant, 20 may 2010

Unzipped, Arevik and David: story of immigration, Skype love, detention and troubles (Bulgaria-Armenia), 21 May 2010

„Неуютен блог“, Светла Енчева, Съдът отмени като незаконосъобразна заповедта за депортиране на Давид, 23 май 2010

Ina Kish Toteva, „… свободен става, щом стъпи на българска територия“, 23 май 2010

Лидия Стайкова, Полетът на костенурката, Позакъснели и навременни обобщения, 25 май 2010

TV7, Отложиха делото за статута на Аревик Шмавонян, 25 май 2010

„Неуютен блог“, Светла Енчева, Митинг на 06.06: За правата на чужденците в България!, 26 май 2010

Вени Гюрова, За хората без дом. По-лошо – преследваните в дома им., 30 май 2010

TV7, Митинг в подкрепа на Аревик Шмавонян, 30 май 2010

TV7, Случаят на Аревик – в съда, 01 юни 2010

Музикално изпълнение на  „Arevik„, Silver Beat Collective, YouTube, 04.06.2010

Mediapool.bg, Даниела Горчева, Просто нормално поведение, 04.06.2010

Нова телевизия, „Здравей, България“, Спазват ли се правата на чужденците, настанени в дома в Бусманци?, с участието на адв.Валерия Иларева, Яна Тавание и Йотко Андреев, 07.06.2010

Програма „Хоризонт“ на БНР, Субкултура ли е ксенофобията? Субкултура ли е расизмът?, 08.06.2010

Сутрин с TV7, Историята на Давид и Аревик, 24.06.2010г.

Сутрин с TV7, Освободена?, 21.07.2010г.

bTV Новините, Приказка с щастлив край, 22.07.2010г.

TV7, Арменката Аревик вече е на свобода, 22.07.2010г.

БЛАГОДАРИМ ВИ!